Thursday, March 27, 2014

пижами

Мисля, че всички сме съгласни, че с пижами е най-удобно. Винаги, когато се върна от училище мама ми казва да се преоблека. Ех, защо да обличам някое горнище и анцуг като мога да си облека пижамите? Навличам си пижамите и цял ден си стоя с тях. Ето няколко снимки с моите любими пижами, които даже не са един комплект. Но винаги е забавно да съчетаеш едно нещо с друго. 

Всички обичат избелелите мъжки тениски.

Макар че са ми няколко номера по-малки, все още ми стават. 



Това беше за днешния пост. Да, всъщност го направих, защото не знаех за какво да пиша. Но всички обичат пижамите.
П.П. Знам, че изглеждам like shit.

Sunday, March 23, 2014

OOTD

Ето, че и станах моден блогър. Не, не съм се запътила натам. Спокойно, блогът ми завинаги ще си остане кочина от всякакви постове. 
Не планирах нещо такова, докато не излязохме навън с една моя приятелка. 





горнище - втора ръка
тениска - Tally Weijl
дънки - Waikiki
чанта - Димитровградския пазар
гривна - Гърция

Надявам се да съм направила всичко правилно. Благодаря за вниманието.
(не устоях)

О! Почти да забравя! Бях казала на приятелката си, че ще сложа и нейна снимка. Ето я и нея:

Thursday, March 20, 2014

странни разговори

Реших да направя блог пост за всички странни неща, които съм казвала по чата или са ми казвали. Ех, всъщност само няколко от тях, защото ме мързи да тършувам из съобщенията ми. 
Така, това е баща ми. Кълна се, знае български.
И аз не знам какво се случи, но сигурно беше един велик момент. 
Този пост всъщност беше вдъхновен ето от този разговор. Говорехме за току-що лакираните ми нокти.
Накрая аз победих и го травмирах за живот. Сега никога не иска да направи нещо такова отново. 
Мда. И аз се учудих, че толкова бързо се съгласи да се предаде.
Знам, че не е странно, но просто исках да го споделя с вас. Съжалявам, Сиел. хД 
Първо си помислих "it's my time to shine" и после получих отговор. Баткото ме мрази.
Истински дами.
Мисля, че го стреснах. хД Сори, Божко. 


И с това завършвам днешния пост. Тенк ю за вниманието.

Wednesday, March 19, 2014

peculiar children and strawberries

Това бяха първите ягоди за тази година и бяха вкусни. Не адски вкусни, а просто вкусни. Яла съм и по-добри. Добре, това прозвуча като някакво ревю за ягоди. За жалост, вече ги няма ягодките. Изядох ги с голям кеф.
Сега се сетих, че днес е денят за блог постове без някаква конкретна тема. Ех, нека кажем, че и това е така. 
Книгата си я взех от пощата преди няколко часа и нямам търпение да я започна. Изглежда толкова интересна и има страхотни фотографии. Да, разгледах всички снимки в нея. Тъй като не ми се пише за какво се разказва и всъщност не знам, може да кликнете тук и да видите за какво е в goodreads. Това, което ме радва е че е адски крийпи. Не знам дали самата книга е такава, но снимките успяха да ме крийпнат и вече я обичам. Жалко, че няма да мога да я започна скоро, защото имам други книги за четене преди нея. 
Преди няколко минути си закачих косата за гардероба. Кой си закача косата за гардероба, докато си върви по коридора?! Даже не знам как се получи, но мисля че изгубих няколко косъма. 
О, бтв, снимах клипче как ям няколко ягодки, но вие няма да видите това, защото е твърде embarrassing. 
И да, с тази снимка копирах едно момче от instagram. Джеси Джордж е аусъм и няма как да не го копираш поне мъничко. 
Винаги, когато нося тази тениска се чувствам много странно. Не като странно странно, а като странно странно. Хубаво странно. Подтиква ме да бъда още по-странна, отколкото вече съм. Колко пъти използвах думата странно? 
Уел, това беше за днешния блог пост без конкретна тема. Надявам се да ви е харесало.
П.П. И да, хваля се с тениската си. 
П.П.П. Трябва да сменя лака си.
П.П.П.П. Защо споменах лака си?

Saturday, March 15, 2014

нови придобивки

Днес излязохме с две мои приятелки и решихме да минем през DM. Сигурно прекарахме повече от половин час вътре, защото разглеждахме всичко и аз четях съставките на продуктите. Чета съставките на почти всичко и ми е станало нещо като навик. Разбира се, нямаше да сме ние, ако не бяхме изпробвали всичко. Моята дясна ръка стана жертва. Всъщност като се замисля и лявата ми ръка не се спаси. Трябва да се оплача от коректора, който използвах върху ръката си. Не върши абсолютно никаква работа. След като някакси успяхме да излезем от DM и аз платих своите покупки се запътихме към фотото, а след това отидохме до книжарницата. Ето и детайлите за всичко, което си купих:
Първото нещо, което си взех от DM беше паста за зъби Arm & Hammer Brilliant Sparkle. Не знам защо взех точно тази паста за зъби, но беше евтина и на мен не ми се харчеха много пари. И ми трябваше паста за зъби. Напоследък мама купува миниатюрни пасти за зъби и мисля, че са ми станали слабост. 
После, разбира се, трябваше да си взема четка за зъби, но всички бяха над 5 лева. И имаше една абсурдно изглеждаща, която струваше повече от 12 лева. После видях тези двете на Oral-B за около 2.50 и реших да ги грабна. Ползвам четки за зъби на Oral-B, откакто се помня и нямам намерение да променям това.
Преди няколко дена бях прочела в някой блог за крема за ръце на Bilka и се бях решила да си го купя. Ето, че го имам. Все още не съм го ползвала, но може и да направя ревю за него. Само трябва да призная, че мирише страхотно. 
И ето я любимата ми покупка от днес. Рубинено-червено на Керстин Гир. Гледала съм много ревюта за нея и най-накрая мога да я подържа в ръцете си. Само ще ви кажа, че става въпрос за пътуване във времето. Обожавам всичко за пътуване във времето, сигурно заради Доктор Кой. 
Всъщност, ако броим всичко, за което съм харчила пари днес, значи трябва да споменем и сладоледа, който беше първият за тази година. И снимките, които проявих за баба и мама. И за себе си. 
Това беше за днес и за този блог пост. Нека се надяваме да не направя march haul, който да е по-голям от този. Трябва да спестявам пари.




Friday, March 14, 2014

фотосесия

Да, фотосесия на себе си. Защо пък не? 
Днес съм тук, за да ви оспамя хубавичко със снимки и да коментирам някои от тях. Има много драма в тези снимки. Да си призная, никога не съм била толкова сериозна на снимки. 
Радвайте се на лицето ми.
Още в началото се пропуках и трябваше да направя нещо такова.
Всички обичаме да се снимаме сякаш камерата не е там и се правим на интересни.
Винаги трябва да снимам своята лъчезарна и олигофренска усмивка.
Косата ми е навсякъде. И нека игнорираме пъпките ми. 
Аууу. Бад гърл. 
Бад гърл-а се пречупва. 
О! Ето ме и мен. 
И така свършва всичко. 
Всъщност направих цели 109 снимки, но никой не иска да гледа лицето ми 109 пъти. Мисля, че това е моментът, в който трябва да ви предупредя, че ще виждате много такива постове тук. 

Wednesday, March 12, 2014

мразя да ме боли главата

Мразя да ме боли главата. Всъщност мразя да ме боли като цяло. Не мога да се концентрирам върху нищо и единственото нещо, което ми се прави е да лежа и да спя цял ден. Всъщност като си помисля да лежиш и спиш цял не е толкова зле. Но проблемът е там, че ме чакат домашни, които не пиша. Да, знам. Как може да съм толкова безотговорна и да не пиша домашни? Ей! Пиша всичко по английски. 
Добре, твърде много се отклоних от темата. Но като си помисля този пост има ли изобщо някаква тема? 
Нека да направим сряда деня за блог постове без тема. Просто да бълваме думи върху празната страница. Да пишем за всичко, което ни хрумне. 
Споменавала ли съм колко сладко кученце имам? Имам много сладко кученце. И да, като най-обикновен тийнейджър карам майка ми да се грижи за нея. Извинението ми, както при много мои връстници е "Имам домашни." Ето я и малкото ми мънчкинче. 
Просто исках да се похваля. И ако се чудите, и аз не знам какво означава мънчкин. Troye Sivan влияе много. 
Да, да, знам. Страхотен фотограф съм. Мисля, че това е моментът, в който прикачвам своя снимка и се хваля по този начин. 
Благодаря, благодаря. В момента може и да ме ругаете, но уатевър. Да, аз съм от онези хора, които пишат английски думи на български. Донт джъдж, окей? 
Вчера намерих няколко блога, които са абсолютно красиви и брилянтни. Имат толкова хубав дизайн и просто всичко е толкова красиво и после моят блог е тук като някакво аутсайдерче. Но все пак си го обичам и няма да се опитвам да правя от онези сложни дизайни. Не ме бива в това. Просто хората, които успяват да направят нещо такова са богове в моите очи. 
Знаете ли, че забравих защо изобщо започнах да пиша този пост? Май ми беше скучно. И имам това гласче вътре в мен, което ми крещи да пиша блог постове. Благодаря, гласче! 
Преди няколко минути си пишех с една моя приятелка и тя каза, че иска да се запише на тенис. Аз? Аз искам да се запиша или на китара, или на фотография. Както казах и на нея, "Повече арт, по-малко пот."
Да, и в спорта не ме бива. Всеки с недостатъците си. 
И да, пиша всичко това с леко главоболие и проклинам всички богове, които ме наказват. 
Мисля, че стига толкова рандъм бълване на думи за днес. Бих казала, че се надявам да се срещнем пак, но със сигурност ще се случи след един или два дена. 

Monday, March 10, 2014

"курви"

Какво означава думата курва?
Според анонимните в аск е момиче, което не познават, но ги дразни. Или момиче, което се облича, както и хареса и не търси одобрението на околните. Или момиче, което не могат да притежават. 
Търсих точното определение на думата курва в интернет и намерих две горе-долу задоволителни.
Според Уикиречник курва е: Безотговорна жена, непостоянна и с променливо поведение, жена която не се съобразява с никакви задължения. Проявява се като личност свободна, разкрепостена и лесно достъпна сексуално при преследване от нея на каквато и да била цел.
А според тълковния речник курва е жена, която живее развратно.
Днес не съм тук за да говорим за личния живот на хората, а за анонимните по аск, които обиждат всекиго с думата курва.
Когато мен ме обиждат за моите недостъци, за които съм наясно мога да се засегна. Но когато ме обиждат за нещо, което знам, че не е вярно изобщо не ми пука. 
Виждала съм как момичета и жени биват наречени курви без никакъв повод. Извинете, но вие знаете ли изобщо нещичко за личния живот на тези дами?! В днешно време думата курва се използва за всяка жена, която е недостъпна за вас или ви дразни, или е по-добра от вас. Ако тези жени не биват наречени курви, то те ще бъдат наречени нещо друго, което пак е equally тъпо. 
Ако ще обиждате някого, поне го правете, както трябва или изобщо НЕ ГО ПРАВЕТЕ. 
Виждала съм хора да казват, че само критикуват, но това НЕ е критикуване. Ако критикувахте някого, то нямаше да я наричате курва и щяхте да застанете гордо зад мнението си вместо да се криете зад тикчето.
Преди много време бях видяла един гиф сет в tumblr. Едно момиче беше нарекло друго курва и тази въпросна "курва" и отговори с това: "Ако това, че харесвам секс ме прави курва, то тогава съм такава." Сега, ако знаете за какво става въпрос не поправяйте грешките, които със сигурност съм допуснала в цитата. Това ме изкефи адски много и все още търся сериала, от който е тази сцена.
Благодаря ви, че прочетохте поредният ми рант. И се надявам да не ви е омръзнало.
П.П. Но има и такива, които открито си признават, че са курви и това ги прави бадасс. Да, говоря за venmonster
П.П.П. Не казвайте на никого, но понякога тайно фенгърлвам по Вен. хД i know, it's embarrassing. 

Sunday, March 9, 2014

защо мразя да давам книги назаем

Първо, искам да поясня, че книгите на снимката не са мои, от което ме боли адски много, защото са абсолютно красиви и добри книги, които ми крещят да ги купя. След като се изяснихме за това, нека продължим напред. 
Тъй като притежавам към 150 книги, хората смятат за редно да искат от мен вместо да си ги купуват, както правя аз. Изхарчила съм много пари за тези книги и не ми се иска да ги давам просто така на някой. Има хора, на които вярвам и им давам книги назаем и те ми ги връщат за по-малко от седмица. Но има хора, на които съм давала любими книги и те ми са ги връщали след повече от месец, скъсани при това. 
Не разбирам защо аз мога да си ги купувам от книжарницата, а те не могат. Добре, щом не искат да харчат пари да си ги взимат от библиотеката. Аз не харесвам да взимам книги назаем и не харесвам да давам книги назаем. И много хора ми са се сърдили поради този факт. Книгите са мои и те са важна част от живота ми и мога да правя, каквото си искам с тях, но те НЕ могат. 
Дори и да взема книга назаем (което не ми се вярва някога да се случи), ще я пазя като свое дете, защото 1) не е моя и 2) НЕ Е МОЯ. Има хора, на които с радост бих дала книга, но има и такива, които каквото и да кажат не могат да ме убедят дори да им покажа някоя своя книга. 
Преди няколко дена една моя приятелка ми върна книга, която и бях дала, защото нямала време да я чете. Много съм благодарна за това, защото тя предпочете да ми я върне (непокътната) вместо да я задържи за цял месец или повече. 
Благодаря ви, че ме слушахте как се оплаквам. Всъщност четохте, но нека не навлизаме в подробности. 
Да, мисля често да пиша на блога. Не ме съдете.

Friday, March 7, 2014

rant за денят на жената

Както сигурно знаете, утре е Денят на жената. Дали ще направя подарък на майка си? Да, но няма да е нещо голямо, а малко и специално. Но днес не съм тук, за да говоря за подаръка, който ще дам на своята майка. 
Не знам за другите момичета на моята възраст, но аз не се виждам като жена. Все още съм на 14 и мисля, че имам много време преди наистина да се приема като жена. За разлика от мен, някои от момичета от моето училище получиха цветя днес. Ревнувам ли? Абсолютно не. Всъщност ми беше адски смешно, защото те са деца на 14 години, които си мислят, че знаят всичко за живота, света и хората и вярват, че имат голям житейски опит. Не е вярно. Аз все още съм си дете и не знам нищо за любовта или омразата и още много други неща. 
В моя клас има много малко момчета, които даже не се замислят да ни подарят нещо на този ден. Благодарна съм за това, защото поне те не са толкова тъпи, че да гледат на нас като на жени. Но в другия клас, в който също има много малко момчета, момичетата са получили цветя. Една моя приятелка разбра за това и каза на нашите момчета и на нас да подарят и аз и казах, че ние всъщност не сме жени. Нейният аргумент беше, че ако имаш цикъл значи си жена, на което аз се фейспалмнах жестоко, защото 1) това не те прави жена и 2) по тази логика баба ми не е жена. 
Оглеждам се в училище и виждам момичета, които пушат, пият и се контят. Нямам нищо против тях, но понякога имам чувството, че правят всичко това, за да изглеждат по-големи. Не разбирам накъде са се забързали всичките. Толкова ли е лошо детството? Явно да. Ех, на мен пък ми харесва. Аз съм на 14 и не мисля да бързам да порастна и даже не го искам. В момента съм в такава възраст, в която всичко е шега и ми е наистина приятно. 
Честно казано, не искам да стана жена. Да бъдеш зряла и голяма идва с много отговорности, за които не съм готова, и които не искам. Жалко е, че другите не виждат това. 

Thursday, March 6, 2014

Хейа!


Ако по някаква случайност не знаете, името ми е Зинети. Това би трябвало да постави начало на блога ми. Не обещавам на никого, че ще съм редовна. Много вероятно е да не съм.
Обичам да се снимам, защото мисля, че изглеждам прилично. Не адски красиво или сладко, а просто прилично.
Занимавам се с фотография или поне си мисля, че го правя.
Малко, ама много малко, съм обсебена с аск.фм.
Понякога ми идва някакво вдъхновение от някъде и започвам да пиша поезия. Случвало се е цели четири пъти в последните две години. Пиша и истории, макар и рядко. Мисля, че пиша горе-долу добре. Сигурно си мислите, че съм много самоуверена. Ех, да. Малко съм самоуверена.
Не ме е никак страх от тъмнината, но клоуните ме ужасяват. Преди няколко години ме радваха, но след като започнах да гледам сериала Свръхестествено и започнах да виждам Сам Уинчестър в себе си, клоуните започнаха да ме ужасяват. Да, мога да използвам една дума поне пет пъти в изречение.
Гледам твърде много сериали и анимета и чета твърде много книги, и подозирам, че всичко това малко или много е повлияло върху моя характер и върху психическата ми стабилност. Не, не съм луда. Все още.
Мисля, че ме мързи да пиша повече, така че ще оставя това тук и ще се надявам поне един или двама да го прочетат. Всъщност не мисля, а знам, че ме мързи.