Sunday, October 26, 2014

крадецът на книги

я познайте на кой му стана скучно и реши да напише рецензия за "крадецът на книги" на маркъс зюсак? 
мразя като някой каже нещо подобно, но и аз го правя, така че i am in no position to judge, но човеците сме си такива. 
книгата ме порази емоционално, и когато някой ме питаше за нея, просто казвах: "ъъъъ, уникална е." не можех да формулирам нормални изречения, с която да я опиша и не съм сигурна, че и сега бих могла да го направя. но ще се пробвам. 


първо искам да кажа, че книгата се разказва от гледна точка на смъртта. и още от това трябва да разберете, че е уникална. 
началото на книгата:
"first the colors, then the humans. that's usually how i see things." 
и краят: 
"i am haunted by humans." 

само тези два цитата имат силата да ме накарат да заобичам книгата още повече. 
мислех, че ще ми е странно да чета от гледна точка на смъртта, но беше толкова нормално. маркъс зюсак е много добър в описанията и просто в писането. има свой уникален стил на писане, който не съм срещала досега. и ми се иска да прочета всичко написано от него. 
героите са толкова внимателно изпипани и написани, че направо са перфектни. не перфектни като "герой, който не прави нито една грешка и няма недостатъци", а като герой, който има недостатъци и го осъзнава и просто се държи/изглежда като човешко същество. 
не мога да избера любим герой от книгата, но знам, че със сигурност не е хитлер, или пък последователите му. 
има специално място в сърцето ми за руди, ханс и роза, но си обичам и лизъл, и макс също толкова много. с лизъл се свързах доста лесно, защото тя обича книгите. и не, името на книгата не е някаква метафора, тя буквално е крадец на книги. а руди, с коса в цвят на лимон... толкова е прекрасен. ето, не мога да изразя емоциите си с думи. 

тъй като не знам още какво да напиша, ето някои цитати от книгата: 
"i have hated words and i have loved them, and i hope i have made them right."
"even death has a heart." 
"a snowball in the face is surely the beginning to a lasting friendship." 
"the consequence of this is that i'm always finding humans at their best and worst. i see their ugly and their beauty, and i wonder how the same thing can be both (death)."

възможно ли е да намразя хитлер още повече само заради една книга? мисля, че мога. 
маркъс зюсак вече официално ми е любимият автор и тази книга ще я препоръчвам на всеки срещнат. трудна е за четене, да, но си заслужава. 

Wednesday, October 22, 2014

играчки от втора употреба

знаете ли кое ми е любимото нещо във вторите употреби? играчките. 
има толкова готини играчки. но най-готини са куклите, които искам да купя, защото изведнъж ми се прииска да си започна колекция от странни кукли. 
ето и снимки на мен, синем и играчките: 














намерихме и запасите на крисчън грей от колани. 

преди втората употреба бяхме в кафеното "винтидж библиотека" ака моята любов. и ако сте от кж и никога не сте ходили там, the hell is wrong with you???




do you see how full of joy i am????



Monday, October 20, 2014

just a "small" life update

не мога да повярвам, че това се случва в момента. да не би най-накрая да пиша блог пост?! не знам вече колко време мина от последния ми пост, но ми се стори като цяла година.
наистина съжалявам, но никак не е лесно да си девети клас. както и да е. реших да напиша блог пост за това какво съм правила напоследък, къде съм ходила, какво съм снимала. и tbf, доста снимки ми се посъбраха, но ме мързеше да направя отделни постове за всички. :дд
first of all
почивах си на село за четири дни, защото бях и се чувствах доста зле. но бавно-бавно се оправих и даже през втория ден ходихме на едни релси. и имаше много готин тунел. и не, не говоря за релсите/тунела в простор.











the second adventure:
ходихме пеша от кърджали до зимзелен с мама, тинка, сестра и и майка и. в зимзелен е т.нар. "каменна сватба". 
всеки поход ми се струва фасулска работа след рилските езера.
знаете ли колко се разълнувах като видях тези шоколадови монети в магазина?! обожавам ги и не бях виждала такива от години. 























adventure número tres:
с брат ми, his bae и мама ходихме до дяволския мост, макар че и преди съм ходила. но предишният път мостът и пътят, водещ до него бяха в ремонт, така че не видяхме много. 











и последното адвенчърче, което не е нищо особено, защото просто бяхме на село и нахраних две гладни котенца, на които няма да получите снимки, защото ме мързи в 11 да прехвърлям снимки от камерата на лаптопа. упс, сорка. 
















и това е всичко за този пост.
да се надяваме да поствам често. с: