Tuesday, November 18, 2014

reading slump

ако не знаете какво означава slump, 1) защо, след като следвате мен и 2) буквално се превежда спад или период от време, през който някой човек не върши нищо. а следователно, reading slump е период от време, през който някой човек не (може да) чете нищо. 
откакто започна училището, съм в reading slump, и която и книга да започна трудно я прочитам. дори и да е адски добра. 
мразя да съм в reading slump, но нищо не може да се направи, докато не намеря онази книга, която ще изкара от slump-a. или ще чакам, докато училището свърши.
така че реших днес да направя списък от книги, които са адски лесни за четене и могат да ви помогнат да се върнете в света на четенето.

1. "обсидиан" на дженифър. л. арментраут
колкото и да не харесвам тази книга, вярно е, че се чете много бързо и може да ви измъкне от reading slump.

2. "целувка за ана" на стефъни пъркинс
мразя българското заглавие на книгата, но самата нея я обожавам и я прочетох за един ден. 

3. "звезди за лола" на стефъни пъркинс
just as cute as the first one.

4. "fangirl" на rainbow rowell 
не знам от къде ще си я купите, но трябва да си я купите, защото е толкова сладка и перфектна. и има много хубави цитати, свързани с писането. и нея я прочетох за ден, а е доста по-дебела от "целувка за ана".

5. "часът на чудовището" на патрик нес
има прекрасни илюстрации и прекрасна история, така че я прочете дори и да не сте в reading slump.

6. джон грийн
мда, вече ми омръзна да слушам за него, но си е вярно, че е добър автор и има хубави книги, които се четат лесно и бързо.

7. трилогията "скъпоценни камъни" на керстин гир
само първата книга харесвам, но и трите се четат сравнително лесно и бързо. 

8. "13 причини защо" на джей ашър
винаги ще повтарям да я прочетете. 

9. "цялата истина в мен" на джули бери
тази книга... съсипа ме. толкова е прекрасна. 


и спирам на 9, защото е любимото ми число и ще запазя другите книги за друг пост, в който ще ви отрупам с книги, които трябва да прочетете. 

Monday, November 10, 2014

препрочитане на книги

не знам за вас, но аз имам проблем с това да препрочитам книгите. например през лятото се заех да препрочета "хари потър", но стигнах само до трета книга и като започнах четвърта се отказах. а аз обичам "хари потър". 
преди седмица се реших да препрочета "пърси джаксън и олимпийците" и не можах даже да преполовя първата книга. 
преди доста време се опитах да препрочета "вината в нашите звезди" и просто не се получи. 
единствената книга, която мога да препрочитам без проблем е "13 прични защо", може би защото се чете много бързо, или защото е специална за мен. и горепосочените книги са специални за мен, но никога не мога да ги довърша. 
както и да е, нека продължа с нещо по-различно, което няма нищо общо с това дали аз мога да препрочета някоя книга. 

имам позитивно и негативно мнение за препрочитането на книги. 
мисля, че е хубаво да прочетеш някоя книга, която обичаш отново и да си спомниш хубавите моменти с нея. но също така и не ми харесва, защото има толкова много книги, които трябва да прочета и всеки месец излизат нови. най-големият ми проблем с препрочитането е, че докато четя някоя нова книга изведнъж ми се иска да препрочета "хари потър" и започвам и просто изоставям другата. или ми се препрочита нещо, но същевременно не искам и влизам в т.нар. reading slump и не чета нищо. 

в момента ми се препрочита "сойка-присмехулка", но същевременно не искам, защото искам да прочета "град от стъкло" и "елмазеният дворец", които също не искам да прочета, защото искам да прочета "сойка-присмехулка". виждате ли ми проблема?! 

Sunday, November 9, 2014

книги, които завинаги ще останат с мен

реших да напиша всички книги, които някога са ми правили огромно впечатление и просто ги обожавам и си запазвам правото да обновявам този лист, ако искам. 
just a disclaimer: пиша това без никакво обмисляне, така че мога и да изпусна някои книги but whatever. 

1. трилогията "мъглороден" на брандън сандърсън.
никога, ама никога няма да спра да говоря за това колко перфектна е тази трилогия. обожавам я. особено героите, които са толкова реалистични, макар и книгите да са фентъзи. 

2. поредицата "хари потър" на дж. к. роулинг
не мисля, че е нужно да обяснявам нещо тук. 

3. поредицата "пърси джаксън и олимпийците" и поредицата "героите на олимп" на рик риърдън
знам, че много хора са пораснали с хари потър, но аз пораснах с пърси джаксън. 

4. "името на вятъра" на патрик ротфус
обожавам почти всички фентъзи книги, които съм чела, но тъй като "името на вятъра" беше една от първите я обичам най-много от всички. и искам да се омъжа за квоте, защото е бебенце. 

5. "aristotle and dante discover the secrets of the universe" на benjamin alire saenz
ако ме следите в аск или просто ако ме познавате, със сигурност знаете колко много обичам тази книга.

6. "13 причини защо" на джей ашър 
традиция ми е да я препрочитам всяка година. 

7. "вината в нашите звезди" на джон грийн
макар и да ми омръзна да чувам за нея и вече да ми е банална, няма да отрека, че по времето, когато излезе и я прочетох я обожавах и говорех само за нея. все пак беше една от любимите ми книги и ми повлия толкова, че чак името на канала ми е thefaultinmybooks. но всичко се променя и вкусът ми за книги драстично се промени за една година и вече не е една от любимите ми, но все пак заслужава място в този списък. 

8. "точния мерник" на кърт вонегът
не съм чувала абсолютно никого да говори за тази книга и тя със сигурност заслужава повече. 

9. "часът на чудовището" на патрик нес
историята, както и илюстрациите, ме остави изумена. 

10. "песен за огън и лед" на дж. р. р. мартин
no explanation needed.

11. "eon" на alison goodman
best badass protagonist ever.

12. "крадецът на книги" на маркъс зюсак
просто прочетете ревюто по-долу и ще разберете колко много я обожавам тази книга. 

13. трилогията "създадена от дим и кост" на лейни тейлър
обичам, обичам, обичам тези книги. особено последната. малко е трудно да свикнеш със света, но все пак е прекрасна трилогия.

14. трилогията "адските устройства" на касандра клеър
много по-добра е от "реликвите на смъртните" и обичам джем. 

15. сагата "здрач" на стефани майър
колкото и неприятни да са ми тези книги, няма да отрека, че ми помогнаха да чета повече и бяха първите ya книги, които прочетох.

16. "великият гетсби" на франсис скот фитцджералд
обичам тази книга и обичам този автор.  

Friday, November 7, 2014

обсидиан

извинявам се за снимката, но ме мързи да снимам книгата отново за по-качествена снимка, а и не искам да я докосвам или изобщо да я виждам. 

мда, сигурно още от горното изречение сте разбрали какви са ми чувствата към тази книга. първо искам да кажа, че е добра като за книга, която да четеш без много да се замисляш, но проблемът е там, че аз твърде много се замислям. 
просто не разбирам как може авторката изобщо да е помислила, че такава връзка между героите е здравословна, че и романтична/секси. 
искам да започна с деймън блек, който си знаех, че ще е "лошото момче" в тази книга, но не очаквах да е чак такъв кретен. държи се адски гадно с кейти почти през цялото време освен в онези редки моменти, в които личността му се променя коренно и виждаме "истинския" деймън. мисля, че авторите прекаляват с тази "истинска" личност на хората, която винаги крият зад обидни думи и подигравки. ъгх. 
главната ни героиня, кейти, не търпи повечето от глупостите на деймън, но и тя ме разочарова, защото виждаме как се мисли за много умна и по-висша, защото чете книги *кхъм*, а имаше много ситуации, в които се държеше като пълно говедо. не описвам много герои с тези думи и ето, че кейти влезе в тази категория след бела суан и ана стийл. и искам да спомена, че ана стийл е всъщност бела суан, тъй като "петдесет нюанса сиво" е фенфикшън на "здрач". а докато четях "обсидиан", имах чувството, че чета "здрач", само че с извънземни. 
това беше главният ми проблем. книгата си беше чисто пренаписан "здрач" и ги имаше класическите сцени като смяната на градове (от огромен и слънчев град в някакъв малък), разходките в гората, катастрофата с колата, признанието в гората, "омразата" на момчето към момичето (което си го има в доста ya книги). просто самата атмосфера беше като при "здрач" и героите бяха същите с различни имена и малката разлика между кейти и бела, тъй като кейти е доста по-умна в сравнение с любимката ни бела. 
авторите трябва да спрат да пишат такива глупости, защото не е здравословно за хората, тъй като започват да мислят, че връзки, в които се обиждате взаимно и се мразите са окей!! не е окей да си във връзка, само защото другият човек е красив и те привлича физически, но иначе го мразиш и този човек те обижда постоянно и се държи с теб сякаш с боклук. 
имах намерение да продължа да чета поредицата, когато започнах тази книга, но след като я свърших... ами не, със сигурност няма да се измъча да прочета още от тъпите глупости на деймън блек, който сигурно ще се превърне в някакъв спасител и ще видим "истинската" му личност и бла бла. все клишета. 
о, искам да кажа нещо преди да свърша с рецензията. ако бяхте извънземни, които не искат да бъдат забелязани от хората бихте ли живяли в малък град, бихте ли се държали зле с всички хора около вас и бихте ли избрали да изглеждате като някакви модели и да се казвате деймън?! защото по този начин, приятелю, ще те забележат на секундата. 
и да, това беше и само заради готините моменти, в които кейти не се държеше глупаво, дадох 2/5 звезди на книгата.