Saturday, January 31, 2015

reunion of the booknerds

знаете ли какво мъчение е да виждаш свой приятел веднъж на 5-7 месеца, а да живеете в един град?! огромно мъчение е! 
с виктория, откакто се запознахме, сигурно сме се виждали около 3-4 пъти, защото съдбата не иска да ни събере. само по ваканции се виждаме и просто е мъчение. 
но пък тъй като и двете сме толкова готини си прекарваме чудесно всеки път. (от дълго време не съм писала пост, в който описвам деня си и вече позабравих какво да правя, but i'll try to make it good)
ениуей, заради нея станах в 8 часа в събота (you should appreciate me more, tori) и провървях цялото разстояние до центъра самичка, слушайки музика. 


после отидохме до хеликон и аз си купих "балади и разпади" на георги господинов, която бях готова да си поръчам от интернет в понеделник, защото мислех, че я няма в книжарницата, но се спасих от това да плащам доставка. 

след това, не знам защо, но отидохме до кауфланд и излязохме без да си взимаме нищичко и влязохме в outlet-а, защото тори си търсеше обувки за бягане на найки, но явно са имали само на рийбок. и жената показа моите обувки на рафтовете и другата работничка няколко минути гледаше ту моите крака, ту обувките на рафтовете и беше малко awkward. и виктория се опита да бутне вратата с цяла сила, на която пишеше дръпни. и добре, че не се случи като при синем да развали вратата и след това да си тръгне с покър фейс. 
седнахме на уиски бара, който беше много fancy и никога не бях влизала там. сиел през цялото лято повтаряше, че трябва да отидем там, защото веднъж като едни нейни роднини са я закарали там много и харесало. и наистина беше готино, макар че беше пълно с пушачи, а аз не мога да търпя цигарен дим много-много. поръчах си горещ шоколад, който излезе, че е нещо като пудинг и трябваше да го ям с лъжичката. 


говорихме си за "разбий ме" и за това, че уорнър всъщност е бебенце и тори си беше принтирала новелата "destroy me" и ми даваше да чета разни сцени и се убедих, че уорнър е още по-миличък, отколкото мислех, че е. искам да го прегърна. more on that утре, защото тази вечер ще свърша с книгата и утре ще напиша ревю.


дадох и да прочете "the unbecoming of mara dyer" и очаквам двете да фенгърлваме по ноа. 


и накрая отидохме до спектъра, защото все пак преди винаги от там си купувахме книги и е някак носталгично да влизаш там. и намерихме книга, която беше damaged as fuck.

и после дойде времето за раздяла. не, не плакохме, макар че "раздяла" прозвуча драматично. просто се прегърнахме и аз тръгнах към къщи с мама, която дойде до книжарницата, тъй като беше излязла да купи храна на джени. 
and that was the reunion of two booknerds.

Sunday, January 25, 2015

академия за вампири aka i'm dead

винаги ми става тъжно, когато някоя поредица свършва. особено поредица, която обичам с цялото си сърце и всички герои са прекрасни. 
описанието за първата книга направо ще го копирам от goodreads, защото ако тръгна аз сама да обяснявам за какво се разказва, ще се проваля геройски. 
Академията „Св. Владимир” не е училище като всяко друго. Скрита дълбоко в горите на щата Монтана, в нея се обучават млади вампири и техните бъдещи пазители - дампирите.

Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.

Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири – тези, които никога не умират.

Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.

Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир". И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо...


само преди около ден завърших последната книга и се смях и поплаках малко, защото краят е прекрасен, макар че има някои въпроси, които не получават отговор. но причината за това е, че авторката има и друга поредица за същия свят и тези проблеми се решават там. касандра клеър стайл. 
роуз е една от любимите ми герои, тъй като е толкова саркастична, честна и бадасс ас фък. винаги е адски загрижена за лиса и двете са толкова кют. 
а лиса просто е ангел. богиня. too perfect for this world. с русата си коса и зелени очи *кхъм, моите са зелени, кхъм*. а и е последната от рода си и малко ми напомня на денерис. 
по принцип не харесвам вампири, но правя голямо изключение за тази поредица и тези вампири, тъй като ришел мийд ми плени душата. пише адски увлекателно и не искаш да оставиш книгата, а да четеш и четеш и четеш, докато не стигнеш до последната страница. и после идва разочарованието, че книгата е свършила и веднага искаш да си купиш следващата. 
искам искрено да благодаря на сиел, че ме накара да прочета "академия за вампири", защото иначе нямаше да разбера колко бадасс са роуз и лиса и колко прекрасни са дмитрий и ейдриън и кристиан и мейсън и еди. to many perfect characters.
спойлер най-много шипвам майката и бащата на роуз спойлер
знам колко cheesy звучи заглавието на поредицата, но ви обещавам, че книгите не са никак cheesy. е, понякога са, но както и да е. всъщност има много дийп и дарк моменти, на които трябва да станете свидетел, за да разберете болката ми. обичам автори, които могат да ме накарат да чувствам болка от твърде много любов. 
по-горе споменах ейдриън, който е асдфгхйкл прекрасен и идва във втората книга. и всъщност взима по-голямо участие във втората поредица "кръвни връзки", което е една от главните причини защо ще започна и нея. още от появата му знаех, че ще го обожавам, защото беше перфектен от първата секунда. 
оф, не знам какво повече да кажа и винаги става така. не мога да намеря правилните думи, с които да опиша любовта си. просто... прочетете проклетата поредица.

Saturday, January 24, 2015

some new stuff

само веднъж съм правила такъв пост, в който показвам нови придобивки и не знам дали съм способна да го направя интересен, но ще се опитам. а и днес си купих готини нещица, so let's get to it:
откакто "shatter me" излезе се молех да я преведат и даже съм писала на издателствата и най-накрая я преведоха и тази седмица си я купих. макар че бях казала, че тази година не искам да започвам други нови трилогии/поредици, но как да устоя. а и всичко вече е част от поредица, така че какво да се прави. и имам оплакване. авторката се казва тахара, а не тахере и това, че са я писали тахере малко ме дразни, но както и да е. виждам как все ще поправям хората около мен и ще настоявам, че е тахара. а и тя е прекрасна и я обичам и се радвам, че най-накрая ще прочета книгата и. 
купих си и два лака, които ведна си ги изпробвах и не знам как иначе да ги снимам затова ето една awkward снимка:
купих си и нови обувки и никога не съм имала подобни, защото почти винаги нося кецове или маратонки тип кецове енд стъф, но не мога да им се нарадвам и чакам да дойде понеделник, за да се изфукам с тях пред всички. :д



мда, цели четири снимки на обувките, защото са ми бебенца. 
and last but not least, с мама отидохде до един секъндхенд магазин и си взех една широка риза. обичам широките ризи. 

тия учебници стоят на масичката ми от около 2 седмици, защото ме мързи да ги сложа по рафтовете. 

anyway, тоя блог пост го написах, само защото не знаех за какво да пиша. но мисля, че утре ще напиша ревю за поредицата "академия за вампири", тъй като ми остава малко до края на последната книга. 
bye, bitchez.

Sunday, January 11, 2015

непрочетени книги

проблема при бууктубърите е, че винаги си купуваме книги, които може и никога да не прочетем, но просто чувството да си купуваш книги е много хубаво. а дори и да искаме да ги прочетем tbr-a просто сам се увеличава и никога не намираме време. 
колкото и да не съм доволна с tbr-a си, трябва да призная, че има по-зле и от мен. но преди бях човек, който прочиташе книга и чак тогава отиваше до книжарницата да си вземе друга. а сега не знам какво стана. 
но ето книгите, които стоят непрочетени на рафтовете ми: 


за нея си имам извинение, защото си я купих преди само седмица и имам намерение да я прочета скоро. i need to know what happens. 

ами... за тях пък нямам извинение, защото си ги купих на рождения си ден и все още не съм ги прочела. 

и тази си я поръчах на рождения ден и наистина искам да я прочета, но винаги намирам други книги, които да си купя и прочета. fml.

нея я купих, само защото имаше дракон на корицата и излезе, че изобщо не е добра и начинът на писане на автора ме отчая, така че просто се отказах.

изпратена ми е от автора за ревю, но чакам да дойде априлската ваканция, защото изглежда като доста тежка книга за четене. иначе съм я започвала и ми се стори хубава и вече даже си имам отбелязан един цитат. 

уел, не знам защо и кога си я купих. май просто не знаех коя книга да си взема и си взех нея. и май тогава ми беше kili and fili are awsm периода. no regrets.

скоро си я купих, защото я бях подарила на сиел, тъй като цяло лято ми надуваше главата за нея и колко я искала и най-накрая я прочете и ми каза, че е страхотна. and i had to have it.

подарък ми е от тинка и изглежда прекрасна, но не знам кога ще я прочета. може би през лятото, когато е booktube-a-thon.

и тази ми е подарък от класната, когато спечелих там някаква олимпиада. и явно е любимата и книга и от дълго време искам да прочета нещо от джейн остин, но все я отлагам, защото не си падам много по класики. но някой ден ще я прочета. 

тази нямам никакви намерения да я чета, защото брат ми я е купил, защото просто не знаел каква книга да ми вземе. видял е тази и просто я хвърлил в кошницата, щот нали е книга. 

а тази пък брат ми я е намерил в някоя кошница в магазина (или извън магазина, идк?), но да. 

и тази е намерена, но от баща ми в автобуса като е пътувал към кърджали. сигурно никога няма да я прочета. 

ъгх, не. тази книга още от първата страница не ми хареса.

наистина имам намерения да я чета, но дебелината просто ме стряска, а това е само първата половина на третата книга. 


това са всичките горе-долу интересни книги, които притежавам и не съм чела. а тези по-долу са такива, които изобщо не намирам за интересни (не искам да обидя някого) и съм чела само 10-15 от тях. нямам и намерение да чета останалите освен може би "майстора и маргарита". 



Friday, January 2, 2015

подреждане на книги... отново

преди по-малко от седмица реших да си подредя книгите по цвят, защото ми стана скучно и това се случи:


първоначално много ми хареса, но след един-два дни ми омръзна, защото мразя поредиците ми да не са на едно място. така че днес реших отново да си подредя книжките по поредици и автори и бла бла. 
ето видеото:



това беше крайният резултат:
това винаги са ми били любимите рафтове. не рафтовете с любими книги, а просто любимите рафтове. това местенце при академия за вампири е оставено за последната книга, която ще си купя утре. и последните две на пърси джаксън ги няма, защото са у синем. 

и тези рафтове ги обичам, но не изглеждат толкова добре, колкото горните. и пак като при академия за вампири има местенце, защото първата книга на "мъглороден" е пак у синем. 

тук сложих някои от първите книги на поредици/трилогии (с изключение на спайдъруик, целувка за ана и заветът на мефисто) и всички самостоятелни книги.

и тук вече са книгите, които не ме интересуват много (освен великият гетсби и клетниците) и класиките, и просто старите книги. повечето от тях не съм чела и не мисля, че някога ще го направя, защото една съседка ми ги даде без аз да съм ги поискала и нямам никакъв интерес към тях. 


Thursday, January 1, 2015

2015

по принцип не съм фен на това да си поставям цели като "през тази година ще направя това", защото през 2014 година се провалих доста зле. но пък е забавно и този път ще се опитам да си поставя реални цели, които бих могла да изпълня. :д
1) знам, че докато завърша девети клас ще съм адски стресирана, но пък искам поне малко да се опитам да се отърва от този стрес. не обещавам, че ще си лягам рано и такива неща, но от опит не боли. 
2) да довърша поне половината поредици/трилогии, които съм започнала и да не си купувам повече поредици, докато прочета поне 5 от тези на рафтовете си.
3) да прочета повече самостоятелни книги. 
4) да не се мъча да прочета някоя книга до края, само защото съм дала пари за нея, ако не ми харесва. 
5) по принцип съм си щастливо човече през цялото време, но искам да увелича това щастие още повече през тази година. 
6) да се притеснявам по-малко за бъдещето си и (ще прозвучи много изтъркано и клиширано, но майната му) да живея в момента. 
7) да пътувам повече.
8) да снимам повече. 
9) да събера смелостта да заговарям хора по улицата, които са ме впечатлили и да поискам тяхна снимка или просто да им кажа колко добре изглеждат. 
10) най-накрая да си направя сини или лилави кичури.
11) ако мога, да събера смеллоста да се подстрижа късо. сигурно няма да се случи, но може и да стане. idk, страх ме е.
12) да прочета повече манга. щот мангата е готино нещо. 
13) да пиша повече. няма значение какво. кратки истории, дълги истории, поезия, или просто да пиша за това как се чувствам. 
14) да прекарам повече време с приятелите си и със семейството си.
15) но също така да прекарам време и със себе си, защото alone time is important.