Thursday, March 19, 2015

"нещата, на които не ни учат в училище"

преди да съм започнала това ревю искам да кажа, че това е лично мое мнение и няма нищо лошо, ако вие самите харесвате книгата "нещата, на които не ни учат в училище".
емил конрад не е писател. не му се отдава да пише хубави и смислени книги. чела съм достатъчни добри книги от добри автори, че да мога да забележа, че писането на книги не е за емил конрад. може и да е добър като влогър, не знам. не следя клиповете му. но със сигурност не е добър писател. 
в книгата се говори за доста теми, които ми се струва, че емил конрад не разбира напълно и понякога мислите му стават твърде объркани и прескача от една тема на друга. имаше доста неща, които ме накараха да въздишам от разочарование. 
никога не съм мислила, че емил конрад е сексист, но точно като такъв се явява в своята книга:


имаше и пълни глупости, които ми се сториха, че бяха там, защото книгата трябваше да е поне 90 страници:

някак се чувствам обидена от тази книга, защото е пълна с негативизъм и поне 2 пъти забелязах, че емил конрад (може би без да иска) леко обиди своите фенове. на всяка страница имах чувството, че конрад ми натяква колко по-различен е от всички други, защото когато е на концерт не държи телефон в ръката си, с който снима видео, или защото като е бил дете всъщност е излизал навън, и колко по-специален е от жената, която е срещнал в метрото, която слушала "най-мазния кючек". това с жената наистина ме отврати. не факта, че жената е слушала музика, която й харесва и има право да харесва, защото всеки си има предпочитания, а факта, че конрад съди хората по жанра музика, която слушат. и че всъщност каза, че жената е била много красива, но се е отвратил от нея заради музиката, която слушала. никога, ама наистина никога, не съм мислела, че емил конрад е толкова тесногръд. 
и главата за смъртта беше the last straw for me. разбрах, че е сексист и расист, и че съди хората по музиката, която слушат, но после разбрах, че е още по-нетолерантен. говореше за това как е глупаво хората да казват "моите съболезнования", защото умрелият човек не е бил техен близък, и колко тъпо било, че се вайкали за човек, който не познавали. не знаех, че вече на всички ни е забранено да съчувстваме на други и да имаме достатъчно уважение, ако не към мъртвия, поне към семейството му, че да покажем, че ни пука поне малко. и като каза, че всички казвали, че мъртвият човек бил в рая там горе, а може би всъщност е в ада, исках да си ударя главата някъде. това, което правят се нарича уважение към един мъртъв човек, който вече и без това не съществува и близките му със сигурност са съкрушени. чувствам как ще започна да рантвам адски много, ако продължа, така че спирам.
книгата не я препоръчвам на никого, но пък ако сте я чели, моля кажете ми мнението си (без да ставате на посмешище, обиждайки ме, както вече направиха анонимнете в аск). надявам се да не съм обидила никого и ако съм, не това ми беше целта, тъй като просто си изразявам мнението и мислите. 

1 comment:

  1. Възмутена съм, наистина. Не съм чела книгата, не съм гледала повече от 1-2 негови клипа, но много го подкрепях в това начинание като fellow в/б/логър. Доста тъпо, наистина. Не знам и кой е редактирал книгата за да му ги посочи тези неща .. просто да е наясно с нещата момчето, но явно нещо не си е свършил работата. Естествено всеки има право на мнение, но особено да пишеш за таргет група 12-13 годишни, колко е лошо да се спортува в града и как по-добре да яде чипс и ..всички тези неща, които си спомената.. възмутена съм. Жалко.

    ReplyDelete