Thursday, June 25, 2015

"Гръцките богове на Пърси Джаксън" на Рик Риърдън

 Ако сте мислили, че ерата на Пърси Джаксън завърши, сте грешали жестоко, защото Пърси гръмотевично се завръща в "Гръцките богове на Пърси Джаксън" и разказва историята за създаването на света и боговете от своята забавна гледна точка. Разказва нещата такива, каквито са без да се страхува, че Зевс може да му изпрати една мълния от Олимп. 


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета и да напиша ревю за "Гръцките богове на Пърси Джаксън". 


 Рик Риърдън, както винаги, ни засипва с шеги и игра на думи и не ни разочарова като продължава да пише и да разказва все така увлекателно и забавно. Всяка една глава за боговете е интересна и няма как на човек да му доскучее, защото Рик Риърдън не ти позволява, като използва свежият глас на Пърси и те държи в лапите си до края на книгата. 
 Макар и да липсват епичните приключения на Пърси, Анабет и Гроувър и да няма надвисваща опасност, която те държи на края на седалката ти през цялата книга, има много интересни факти за гръцките богове, представени по тийнейджърския начин на Пърси.
 Илюстрациите, макар и да липсват в българското издание, са поразително красиви. Джон Роко е страхотен художник, който е свършил смайваща работа върху "Гръцките богове на Пърси Джаксън". 


 Една свежа и лека книга за гръцката митология, която е много подходяща за деца и млади тийнейджъри, които се интересуват от митове и легенди. 

Tuesday, June 23, 2015

Book Shuffle Tag

 Тъй като таговете са доста популярни сред другите блогърки, реших и аз да направя един, който не съм виждала друг да прави досега. Правилата са прости: пускаш някой плейлист с песни на shuffle и избираш по една книга за всяка песен, която се падне. Реших да избера 10 книги за 10 песни, така че да започваме.

1. Travie McCoy feat. Brendon Urie - Keep On Keeping On

 

You gotta keep on keeping on
Even with the feeling 
That you're gonna keep losing 
You gotta come back strong

 Избрах "Възпламени ме", тъй като Джулиет през цялото време продължава да се бори и окуражава приятелите си и ги учи да не се предават.

2. John De Sohn - Wild Roses

    

We're like wild roses
Only in the course for love 
We're like wild roses 
Alone in the summer 


 Не мисля, че има нужда да обяснявам защо съм избрала тази книга, тъй като текстът на песента е достатъчно красноречив. 


3. Lady Gaga - MANiCURE

















Put some lipstick on
Perfume your neck and slip your high heels on
Rinse and curl your hair
Loosen your hips, and get a dress to wear 


 Като чуя тази песен не се сещам за самата книга, а за Изабел, която перфектно си пасва с песента. 

4. Cage The Elephant - Ain't No Rest For The Wicked 

















No, I can't slow down
I can't hold back
Though you know I wish I could 
No, there ain't no rest for the wicked 
Until we close our eyes for good 

 Както се казва в текста за Натан няма почивка, докато не си затвори очите завинаги. Той е черен магьосник, той е лош и не може да си вземе нито минутка почивка от живота и не може да се задържи. 

5. Fleece - Wake and Bake 



















Snap, caught dreaming         |       You try to save me        
I don't need a reason                     And I want out
I would risk it                       |       Think I need someone 
It's just I think I'll miss it              To water the drought 

6. Two Door Cinema Club - Cigarettes In The Theatre


















And you could see it change
Look past the blinding light, look past the blinding light
Just keep talking now
Tell me your favorite thing, tell me your favorite things

 Песента ми напомня за укрепващата връзка на Катнис и Пийта във "Възпламеняване" и как двамата си споделяха любимите неща. 

7. The Kooks - See The World



















I remember how we used to sing 
Writing poems in your bed, sit 
Findind time to be the passenger 
But there you are, you never saw me leave 

8. Twenty One Pilots - Lane Boy

















They say stay in lour lane boy, lane boy 
But we go where we want to 
They think this thing is a highway, highway
But will they be alive tomorrow?

 Веднага се сещам за Хари и ограниченията и правилата на семейство Дърсли и на магьосническият свят. 

9. K.Flay - Bad Things


















Wish I could steal every moment that I loved 
Keep it in a safe place 
Cause I can't deal with the stress of the lifestyle

10. Bastille - The Silence




Tell me a piece of your history 
that you're proud to call your own 
Speak in words you picked up 
as you walked through life alone

 


 Трябва да си призная - по-труден таг не съм правила. 

Sunday, June 21, 2015

"Полулош" на Сали Грийн

Номерът е да не ти пука. 
Да не ти пука за болката. 
Да не ти пука - това е номерът.  
Единственият номер.
Благодаря на издателство Колибри, че ми поредоставиха възможността да прочета тази книга и да напише ревю за нея. 

 Натан е едно момче, който през целия си живот е бил тормозен и обиждан за това, което е - нечистокръвен вещер. Майка му, която е била бяла вещица, се е самоубила, а баща му, който е най-могъщият черен вещер, никога не се е свързвал с него. И сякаш не стига, че част от семейството му се държи с него като отрепка, а и съветът се опитва да го ограничи, колкото се може повече. Целият свят е устроен срещу него и виждат само една от двете му страни - лошата. Получерен, полулош и никога полудобър. И най-иронично, думата "полу" започна бавно-бавно да изчезва от моето копие и до края на книгата остана само думата "лош". 
 Първите няколко глави ми бяха безинтересни и бях сигурна, че ще прочета поредната книга, която е била вдъхновена напълно и единствено от Хари Потър. И да, в началото "Полулош" има много прилики със света, който е създала Дж. К. Роулинг, но после всичко се променя. Атмосферата е мрачна и имаш чувството, че си обграден от гъста мъгла, докато четеш книгата. Преминаваш заедно през ада с Натан и чувстваш неговата болка, която винаги е там. Хората винаги са готови да му причинят болка, за да му напомнят, че не принадлежи никъде - за белите той е полулош, за черните е полудобър. Натан е отхвърлян и мачкан през цялата книга и расте в свят, който сякаш винаги му е ядосан и ние следим порастването му от малко уплашено дете до тийнеджър, който се е научил да оцелява. 
 Стилът на писане на авторката е особен и ти трябват около 50 страници да свикнеш с него, но когато вече си свикнал, усещаш колко много си подхожда с всичко. Изреченията са динамични, кратки и резки и допринасят към характера на Натан, атмосферата и сюжета. Напрежението е винаги на ниво и авторката завършва главите на най-критичните моменти и те принуждава да продължаваш напред, защото искаш да научиш какво се случва. 
 Книгата не беше нито твърде прибързана, нито твърде забавена, а Сали Грийн беше улучила точното темпо. Първата и последната част са бързи и летиш през тях, а средната част е забавена, за да можеш да преживееш всичко от живота на Натан, както трябва и да го разбереш напълно. 
 Героите бяха разнообразни и интересни и беше прекрасно да гледаме как Натан расте и се развива. 
 Нещо, което никой не споменава, а аз мисля, че е важно всички да знаят, е, че Натан е бисексуален, biracial (второто може и да не съм разбрала правилно) и има дислексия. Тъй като в книгите рядко има бисексуални герои, много се зарадвах като го разбрах. Всъщност самият Натан не си слага определение, защото му е по-удобно да не го прави (потвърдено от авторката), но ако ще попадне в една категория, то той ще е бисексуален. Натан се опитва да докаже на света, че е полудобър вместо полулош. Но за света няма значение дали душата е на майка му, тъй като тялото му е на баща му. През целия си живот е бил тормозен и буквално измъчван и това си оказва работата върху психиката му. Той е един от най-интересните главни герои, които съм срещала и бързо се превърна в един от любимите ми. 


 Част от семейството му, като баба му, сестра му - Дебора, и брат му - Аран, винаги бяха там за да го защитят, за да се грижат за него и го третираха с обич. И това отчасти помогна на Натан да не загуби напълно себе си и да не полудее. Семейството му беше неговата надежда да живее и надеждата му за по-добро бъдеще. 


 Героите, които се появиха по-късно - Меркюри, Габриел, Роуз, също бяха интересни и разнообразни. Меркюри е могъща черна вещица, от която Натан търси помощ, Габриел е черен вещер, затворен в тялото на безцветен (обикновен човек), който помага на Натан и се влюбва в него, а Роуз е бяла вещица, отгледана от Меркюри, която мрази своя вид и служи на жената, която се е грижела за нея.  
 Всички герои ги заобичах, но един успя да ме подразни. 
 Аналис е бяла вещица, която е там само за да служи като любовен интерес за Натан. Нямаще абсолютна никаква роля в книгата освен тази. Единствените й описания бяха "мила, сладка, коса като мед, бяла и гладка кожа". Аналис нямаше характер и затова няма начин да я харесаш. Тя не е там като герой, който да служи за сюжета и да играе някаква интересна роля, а единствено за да предизвика чувства у Натан. 
 Като цяло книгата е прекрасно и интересно четиво и я препоръчвам на всеки, който си търси нещо по-динамично и по-мрачно, защото Сали Грийн има доста за предлагане от тези две неща.  

Ето и песен, която ми напомня за книгата: 

Monday, June 15, 2015

"Възпламени ме" на Тахере Мафи

Вече не ме е страх от страха и няма да му позволя да господства над мен.
Страхът ще започне да се страхува от мен.

Благодаря на издателство Егмонт, че ми предоставиха възможността да прочета и напиша ревю за "Възпламени ме".

 От Пункт Омега е останал просто един кратер. Всички приятели на Джулиет са най-вероятно мъртви, а тя се събужда в дома на човек, който би трябвало да мрази. Изпълнена с гняв и отчаяние, тя трябва да се съюзи с Уорнър, за да си осигури бъдеще, в което няма просто да оцелява от ден на ден, за да спаси човечеството, за да срине Възобновителите, и най-вече - за да убие бащата на Уорнър.
 Джулиет Ферърс е способна да премести цяла планета, тя вече не е уязвима и просто едно малко момиченце, което се нуждае от спасяване. Джулиет Ферърс е уверена, силна и е готова да възпламени света на Възобновителите. Джулиет Ферърс не се нуждае от хора да я водят и да я защитават, защото е решена тя да ги води. 


 Тахере Мафи за пореден път ме убеждава, че знае как да използва думите, че да ги накара да звучат като песен. Тя успява да постави всички правилни думи на всичките им правилни места и по този начин си създава един уникален и неповторим стил на писане, който завинаги ще помня, и който се е загнездил в сърцето ми. Тя не пише просто една Young Adult книга. Тя пише една книга, която ще мотивира момичета около света да се приемат такива, каквито са и да не ги е страх да бъдат водачи, да не позволяват на другите да ги мачкат. 
 Героите до един бяха прекрасно развити и променени и не спираха да растат в продължение на цялата книга. Джулиет от уязвимо момиченце се превърна в уверена жена, Уорнър от психопат се превърна в мил и интересен човек, Кенджи от шегаджията на групата се превърна в задълбочен герой, а Адам от безгръбначно същество се превърна в по-безгръбначно същество. 


 Динамиката и напрежението са на ниво от първата до последната страница и не можеш да оставиш книгата, и преди да си разбрал, минали са два часа и ти си задъхан от всичките емоции, които "Възпламени ме" предлага. Не бих могла да си представя по-перфектен край за трилогията. 

Thursday, June 11, 2015

проект "щастието в една страница"

 преди няколко седмици прочетох книгата "all the bright places", в която главният герой имаше навика да пише нещата, които го радват на цветни листчета и да ги лепи по стената си. реших и аз да го пробвам, но вместо по стената, лепях листчетата в дневника си. почувствах се много добре след като свърших с лепеното и се влюбих в резултата, защото това беше една страница пълна с неща, които ме радват в живота, една страница позитивност, една страница, която ме кара да се усмихвам като я погледна всеки път. 
 купих си тетрадка и я взех със себе си на училище. наредих на приятелите си да ми направят списъци с по 30/27 неща, които ги радват и след това да ги напишат на цветните листчета. помолих и интернет приятелите си да направят същото и резултатът беше прекрасен. от една проста тетрадка, от едни празни страници, създадох спомени и щастие. 










 и тъй като вече няма как да пиша по 30/27 за всеки човек, пиша по 3 неща. 


 и ако и вие желаете да има нещо и от вас в тетрадката, може да ми пишете във фейсбук, аск или оставете коментар под този пост с 3 неща, които ви радват и вашето име/прякор.
 блягодаря на всички, които ми съдействаха.  
 (преди да съм забравила: честит рожден ден, ева!)