Wednesday, September 23, 2015

#ИнстаЛято

 Вчера беше официалният край на лятото и началото на есента, така че реших, че е време да пусна пост, в който разказвам за своето лято чрез снимки от Instagram.

Лятото ми започна с една екскурзия с класа по българското Черноморие. 


След екскурзията дойде време за рождения ми ден, който беше един от най-хубавите ми рождени дни досега. 

Започнах да снимам себе си доста повече през лятото и се научих да обичам всяка част от себе си.


Както казах, научих се да обичам всяка част от себе си и да не се срамувам от тялото си. 

Friday, September 11, 2015

Какво четенето означава за мен:


 Винаги съм си била любител на книгите и един от най-ярките ми спомени от детството е как всяка вечер, в продължение на седмици, карах майка ми да ми чете приказката "Марко и Мързеланко" от една книжка, която бях намерила в старата къща на баба, и книгата е в този вид: 


 Също така, от малка имах манията да си купувам книги и исках постоянно да ми купуват книгите от списъка със задължителните книги за лятото. Опитвах се да прочета всички книги от списъка и се наслаждавах на всяка освен една, която беше "Алиса в страната на чудесата", на която все още не вярвам и нямам никакво желание да препрочитам.
 В четвърти клас се промени нещо в мен и започнах все по-малко да се наслаждавам на задължилтелнита литература. Една вечер си пуснах първия филм на Хари Потър, които, разбира се, бях гледала твърде много пъти, и след него си пуснах втория, след това третия, четвъртия, и така ги изгледах всичките до следващия ден и спах адски малко. 
 Реших, че е време да прочета и книгите. Купих си първата, прочетох я за отрицателно време, същото се случи с втората, после третата, четвъртата, петата, и продължи така, докато бях обсебебна с поредицата и я препрочитах постоянно, защото за мен не съществуваха други книги. 
 Но след няколко месеца на препрочитане на Хари Потър, реших, че е време да прочета нещо друго. И първият избор беше "Здрач", която тогава ме плени толкова много, че веднага след нея си купих и останалите книги и ги прочетох, и отново бях обсебена от една поредица. Но имаше нещо в "Здрач", което не можа да ми задържи интереса (вече след 5 години знам какво) за дълго и пак започнах да посягам към нещо друго. Това даде началото на манията ми по четенето на книги през цялото време. Така се започна със спането с книги, носенето им в чантата си, където и да отивах, четенето им в училище. 
 И за 5 години характерът ми бе дооформен от стотици книги, и всяка една от тях е оставяла следа в мен, добра или лоша. За 5 години се превърнах в ценител на книги, който гледа на тях като на свои деца. Книгите ме направиха човекът, който съм, и съм благодарна. 
 Не, вече не пазя книги толкова, колкото преди, защото ми омръзна всяка минута, докато чета, да ме е страх, че може без да искам да огъна някое ъгълче. Пиша, драскам, рисувам в тях, огъвам страници и гръбчето, и не се притеснявам толкова много, че ще се намокрят или изцапат. Мои книги са и оставям следи от себе си в тях. 
 Прочела съм твърде много трилогии и поредици, харесала съм книги, които съм мразила, и съм намразила книги, които съм харесвала. Променила съм се. Книгите са ме променили. 

“A reader lives a thousand lives before he dies, said Jojen. The man who never reads lives only one.” 
- G. R. R. Martin