Tuesday, February 24, 2015

eleanor and park

знаете ли онова чувство, когато прочете една наистина много хубава книга и ви боли, но нямате нищо против тази болка? ето така се чувствах през цялото време, докато четях "еленор и парк". 
еленор е 16 годишно момиче. нова е в училището и носи шантави и безобразно съчетани дрехи и косата й е червена and all over the place. 
парк е 16 годишно момче, което се опитва да бъде невидим и успява. слушалки в ушите и комикс в ръцете. но за негово нещастие, еленор не може да бъде невидима дори и да иска, защото всичко по нея крещи "забележете ме!" и най-лошото - тя сяда до него на автобуса. 
не знам дали ще излъжа като кажа, че това ми е любимата романтична книга, но наистина мисля така, защото беше адски сладко и адски тъжно понякога. имаше доста моменти, в които се смях и такива, в които сърцето ми се разбиваше и исках да прегърна еленор, защото тя го заслужава. 
рейнбоу рауел има свой специфичен начин на писане и знаех, че няма да ме разочарова и с "еленор и парк" и не го направи. даже ми хареса още повече от "fangirl".
всички герои в книгата са много реални, понякога даже твърде реални. всичко, сторено от тях винаги беше толкова човешко и дори и да е грешно, няма как да ги мразиш (освен ричи), защото са написани по адски добър начин. 

книгата я изчетох за 2 дни, което не си е изненадана, защото рейнбоу рауел пише толкова увлекателно, че не искаш да оставиш книгата. и главите са доста кратки, така че it's a win-win situation. и ако не сте я чели, какво чакате?!

Sunday, February 22, 2015

le cirque des rêves

"нощният цирк" на ерин моргънстърн е най-красивата книга, която някога съм чела. 
всичко, което бих могла да поискам от една книга е събрано в "нощният цирк". красив стил на писане, интересни герои, увлекателен сюжет и много мистерия и адски много въпроси, които в края си получават отговорите.
ако не знаете за какво се разказва (да не живеете под някой камък??), нека се опитам да ви обясня. става въпрос за един цирк, който е пълен със загадки и впечатляващи палатки, в които има всякакви уникални вълшебства, които ще ви накарат да искате да не напускате цирка никога. но зад всички тези вълшебни и уникални палатки се крие една игра - съзтезание между двама илюзионисти, които още от малки са били обучавани от двама врагове за тяхната игра. силия и марко биват обучавани по два напълно различни начина и не знаят кой всъщност е техният опонент, докато не бива създаден нощният цирк, който всъщност е тяхната сцена. техните учители отказват да им издадат правилата на играта и как всъщност се побеждава в нея до самия край, което е наистина жестоко, защото двамата младежи се влюбват, което си има своите последици. 
от описанието звучи сякаш само силия и марко са героите, но всъщност имаме и малкия бейли, който расте през книгата и има адски голямо значение за цирка и всички в него. 
книгата се разказва от четири главни гледни точки: на силия, марко, бейли и вашата. да, ващата, защото има малки части от книгата, в които се разказва за вашето преживяване в цирка: 
късно е, затова пред палатката на гадателката няма опашка.
докато хладният нощен въздух навън е наситен с аромат на карамел и пушек, в тази палатка е топло и мирише на ароматни пръчици, рози и пчелен восък. 
не чакате много, за да минете през завесата.
удрянето на мънистата едно в друго звучи като ромон на дъжд. стаята отзад е заобиколена от свещи. 
сядате до масата в средата. столът ви е изненадващо удобен.
лицето на гадателката е скрито зад прозрачен черен воал, но сетлината улява очите й, когато се усмихват.
тя не разполага с кристална топка. нито с тесте карти. 
само с шепа блестящи сребърни звезди, които разпръсва по покритата с кадифе маса и ги разчита така, сякаш са руни. 
говори ви за неща, които няма откъде да знае. 
разказва ви за факти, които вече са ви известни. информация, за която вероятно сте се досетили. възможности, които не можете да осмислите. 
звездите на масата сякаш се движат на трепкащата светлина на свещите. разместват се и се променят пред очите ви. 
преди да си тръгнете, гледачката ви напомня, че бъдещето никога не е издълбано върху камък. 

отваряме с падането на нощта.
затваряме с пукването на зората.

докато четях "нощният цирк" имах чувството, че главният герой всъщност е самият цирк, а не нито силия, нито марко или бейли. разказва се за цирка и за хората, които са свързани с него. циркът оживява благодарение на усилията на марко и силия и ти искаш да си част от него или поне да си rêveur, но да имаш възможността да следиш цирка, където и да ходи (което си е предизвикателство, тъй като никога не се знае къде ще се озове). 
всички герои са прекрасни, сложни и интересни. исках да знам повече даже и за бащата на силия, който беше същински задник и го мразех. но най-интересни ми бяха попет и уиджит, а. х. и цукико. обожавам и четиримата, особено попет и уиджит. 
не знам защо, но докато четях главите от гледна точка на попет и уиджит имах чувството, че пия топъл шоколад. просто чувството беше едно такова топло и сякаш помилваха мозъка ми с красотата си, защото тези глави бяха наистина прекрасни. направо цялата книга я свързам с топъл шоколад, всякакви сладки и червени шалове (което си е нормално). 
отне ми доста време да я прочета, но бях в reading slump и мисля, че най-накрая не съм, тъй като вчера прочетох 160 страници и я завърших и днес съм изчела пак някъде толкова от "елинор и парк". 
първата половина на книгата е много бавна и ти отнема доста време за да свикнеш с това, но си струва, обещавам ви. и доста години се прескачат през главите и понякога се връщаме назад през времето, което е доста объркващо, но и с това се свиква. 
трябва да обръщаш внимание на всички детайли, защото после всичко се свързва в един прекрасен край и всичките ти въпроси получават отговори. особено внимание трябва да се обърнат на главите на бейли, тъй като неговите са в "бъдещето" и при него виждаме последиците от някое действие. действието не е обяснено и последствията изглеждат нищожни, но после след няколко глави се случва действието в главите на силия/марко и си като "уау, добре..."
не знам какво повече да кажа. обичам тази книга и тя заслужава повече внимание и любов. 
mkay, bye. 
"но мечтите имат навика да се превръщат в кошмари." - а. х. 

Sunday, February 1, 2015

разбий ме

днес най-накрая свърших с "разбий ме" на ТАХАРА мафи. мда, няма да спирам да повтарям името и, защото ме дразни, че са го превели тахере.
доказателство, че е тахара:

първо ще започна с корицата, която обожавам толкова много. когато книгата излезе за първи път корицата и не ми беше харесала, но после я смениха с окото и втората и третата бяха с око. и новелите с очи. и аз щях да припадна, защото изглеждаха прекрасно и се молех да ги издадат при нас с тези корици. my wish was granted.

стилът на писане на авторката е наистина много красив, но имах проблем с всичките метафори и сравнения и описания. просто имах чувството, че ще ми избодат очите. 

лайк, и с една дума ще разбера, че джулиет мрази уорнър няма нужда да пише "мразя мразя мразя мразя мразя мразя". разбирам, че това дава някакъв ефект на книгата, но всичко си има граници.
и наистина мисля, че джулиет е нестабилна и не само, защото ме дразни beyond everything. но иначе наистина ме дразни и не знам защо. нямам някаква валидна причина за да ви обясня хубавичко. просто държанието и ме подлудява. през цялото време бях като "ЯЖ ПРОКЛЕТАТА ХРАНА, БЕ. КАК ИНАЧЕ ЩЕ ИЗБЯГАШ, АКО ПРИПАДНЕШ ОТ ГЛАД!!!" i swear to god, повечето ya героини нямат мозъци. и ако имат, не го използват правилно. 
адам. ах, адам, адам. толкова ми беше мазен и просто едвам го изтърпях този тип. може би защото обичам уорнър, а може би не, но ми беше неприятен от секундата, в която се появи. не знам какво да кажа повече за него, защото е същото като при джулиет. просто не мога да ги търпя, което е много тъжно, тъй като джулиет е главната героиня, а аз имам намерение да прочета и другите две книги, когато излязат. 
УОРНЪР МИ Е БЕБЕТО И НИКОЙ ДА НЕ ГО ДОКОСВА. хората не разбират колко мил уорнър е. sure, убива и измъчва хора, но всъщност е същинско бебенце, което се нуждае от прегръдки, защото причини, които няма да споменава, тъй като са спойлери, а аз съм чела втората книга на английски преди много време и не помня много неща, но помня достатъчно. :д даваше рокли на джулиет и бях като "бебе, дай ми ги на мен." не нося рокли, но за уорнър ще. 
най-накрая искам да напиша нещо и за кенджи, КОЙТО МИ ПОМОГНА ДА ИЗТЪРПЯ ПОСЛЕДНИТЕ СТРАНИЦИ НА КНИГАТА, защото джулиет и адам ме подлудяваха и исках да им забия по един шамар. if you like kenji, clap your hands. *aggressively claps hands* а ако не харесвате кенджи, не ми говорете. 
само уорнър, кенджи и джеймс ме спасиха от това да не харесам книгата. всъщност светът и всичко друго е направено наистина доста добре и ми хареса, но все пак не обожавам книгата. след дълго обмисляне реших да и дам 3 от 5 звезди, защото не беше зле, а само двама от героите ме изкараха извън релсите. 
все още обичам авторката и наистина съжалявам, че не харесвам джулиет и адам, но при мен почти винаги е така. трябва да се науча да не очаквам твърде много от всичко.